безопасност в училище

Случаят със СПГ „Княгиня Евдокия“ разкрива как институцията на омбудсмана, вместо да гарантира прозрачност и контрол, игнорира ключово искане за присъствие при преглед на видеозаписи и затваря случая с формални писма. Зад учтивия административен тон стои отказ от реална намеса, отказ от контрол върху доказателствата и отказ от закрила — оставяйки родителя и детето сами срещу система, която защитава себе си, а не правата на гражданите.

Писмата на АКСУ по случая със СПГ „Княгиня Евдокия“ разкриват институция, която вместо да защитава правата на дете в риск, се самоизключва чрез формални фрази и отказ от компетентност. Вместо проверка, анализ и намеса, АКСУ препраща сигнали и затваря случая административно — оставяйки детето и родителя без защита, а системния проблем без решение.

Писмата на ДАЗД по случая със СПГ „Княгиня Евдокия“ разкриват институция, която вместо да проверява, препраща; вместо да защитава, се самоизключва; вместо да действа, мълчи. Формалните уведомления и липсата на реални проверки превръщат органа за закрила на детето в бюрократичен посредник, а не в защитник — оставяйки детето и родителя сами срещу системата.

Случаят със СПГ „Княгиня Евдокия“ разкрива как ДАЗД не извършва проверка, не изисква доказателства и не защитава детето, а само препраща сигнали между институции. Анализът показва отказ от действие, институционално мълчание и пропуснати правомощия в система, която би трябвало да поставя детето в центъра.

Сигналите за СПГ „Княгиня Евдокия“ разкриват как район „Изгрев“ системно препраща жалби без проверка, без контрол и без действия. Вместо да защити детето и да провери средата, общината се превръща в административен филтър, който само прехвърля отговорността към РУО. Статията анализира институционалното мълчание, липсата на реакция и последиците за родителите и учениците.