Част 5: ДАЗД и сигналите за СПГ Княгиня Евдокия: препращане, формализъм и липса на реална закрила

Когато един родител подаде сигнал, че детето му е поставено в рискова, унизителна и неравнопоставена среда в училище, първата институция, която би трябвало да реагира, е Държавната агенция за закрила на детето.

Това е органът, който по закон стои най‑близо до защитата на детето, органът, който трябва да влезе в ситуацията, да я разбере, да я провери, да я освети и да я реши.

Но в случая със СПГ „Княгиня Евдокия“ ДАЗД не влиза в ситуацията.

Тя стои отвън. И вместо да действа, препраща.

Историята започва на 21 януари 2026 година, когато в ДАЗД постъпва сигнал от родител на ученик в СПГ „Княгиня Евдокия“.

Сигналът е ясен, конкретен, тревожен: рискови, неподходящи и неравнопоставени условия в класната стая, нарушени основни права на детето, липса на безопасност, липса на адаптация, липса на подкрепа.

Това е сигнал, който по закон изисква незабавна реакция. Но реакцията, която следва, е реакция на институция, която не иска да влиза в конфликт, не иска да поема отговорност и не иска да се ангажира с реално разследване.

ДАЗД изпраща писмо до директора на СПГ „Княгиня Евдокия“, в което не задава нито един конкретен въпрос за описаните нарушения.

• Не пита за 13‑тия чин.
• Не пита за пренаселената стая.
• Не пита за липсата на адаптирани материали за дете със СОП.
• Не пита за това дали детето е било поставено в риск.
• Не пита за това какво се е случило на 19 януари.
• Не пита за видеозаписите.
• Не пита за нищо, което би могло да изясни истината.

Вместо това ДАЗД моли директора да „уведоми“ агенцията за предприетите действия.

Формулировката е толкова обща, че позволява на училището да отговори с всичко — включително с нищо. И училището го прави: изпраща писмо, в което описва светла стая, нови пердета, вентилатори, рампи, санитарни помещения, 26 работни места, липса на рискове.

ДАЗД приема това за достатъчно.

• Не задава допълнителни въпроси.
• Не проверява дали описаното отговаря на реалността.
• Не посещава училището.
• Не разговаря с родителя.
• Не разговаря с детето.
• Не изисква доказателства.
• Не изисква видеозаписи.
• Не прави проверка на място.
• Не прави нищо, което законът ѝ позволява и задължава да направи.

Паралелно с това ДАЗД изпраща второ писмо — този път до РЗИ София и до район „Изгрев“.

В него агенцията отново не описва конкретните рискове, а просто препраща сигнала „по компетентност“. Това е ключовият момент: ДАЗД не поема случая, а го разпилява между институции, които също нямат желание да се ангажират.

• РЗИ получава писмо, но не прави проверка в класната стая.
• Район „Изгрев“ получава писмо, но отговаря, че няма компетентност.
• РУО София‑град получава писмо, но изпраща формален отговор, който не отразява реалността.

И така сигналът започва да се върти в институционален кръг, в който всички получават информация, но никой не действа.

Това е класическият модел на институционално прехвърляне:

• една институция казва „не е при нас“,
• втората казва „ще проверим“,
• третата казва „няма проблем“,
• четвъртата казва „не сме компетентни“,
• а петата казва „изпратихме писмо“.

И докато институциите си разменят документи, детето остава в същата среда, в същата стая, на същия тесен чин, в същия риск.

ДАЗД има правомощия да влезе в училището. Има правомощия да изиска видеозаписите. Има правомощия да разговаря с родителя. Има правомощия да разговаря с детето. Има правомощия да издаде задължителни предписания. Има правомощия да координира институциите. Има правомощия да изиска спешни мерки. Има правомощия да защити детето.

Но ДАЗД не използва нито едно от тези правомощия. Вместо това тя използва единствено правото си да препраща.

Така сигналът, който трябваше да бъде началото на разследване, се превръща в документ, който просто сменя входящи номера.

Агенцията, която трябва да бъде защитник, се превръща в посредник.

И институцията, която трябва да бъде първата, която влиза в случая, се превръща в последната, която би го направила.

Това не е просто административен пропуск. Това е отказ от закрила. Това е отказ от действие. Това е отказ от отговорност. И това е отказ от детето.

И тук идва най‑важният въпрос:

Защо ДАЗД предупреждава училището?
Защо изпраща писмо, в което уведомява директора, че има сигнал?
Защо го прави преди да провери фактите?
Защо го прави преди да се увери, че детето е защитено?

Отговорът е неприятен, но ясен:

• ДАЗД предупреждава училището, защото не иска конфликт.
• Защото не иска да бъде първата институция, която влиза в случая.
• Защото не иска да бъде институцията, която казва „има проблем“.
• Защото предпочита да бъде институцията, която казва „има сигнал“.

Това е огромен проблем.
Когато институцията, която трябва да защитава детето, предупреждава училището, тя му дава време да подготви версия. Да подреди документи. Да изчисти следи. Да създаде удобен разказ. Да отрече. Да омекоти. Да прехвърли вина. Да се защити.

И точно това се случва.
Училището изпраща писмо, в което описва идеална стая, идеални условия, идеална среда.
И ДАЗД приема това за достатъчно.

Какво нарушава ДАЗД?
1. Нарушава основния принцип на Закона за закрила на детето:
2. детето е в центъра на закрилата.
3. Нарушава задължението си да извърши проверка.
4. Нарушава задължението си да координира институциите.
5. Нарушава задължението си да изиска доказателства.
6. Нарушава задължението си да защити детето.
7. Нарушава задължението си да действа, а не да препраща.

И най‑важното:
Нарушава доверието на родителя, който очаква закрила, а получава бюрокрация.

Историята със СПГ „Княгиня Евдокия“ показва не само проблем в едно училище.
Показва проблем в системата за закрила на детето.
Показва как институция, създадена да защитава, може да се превърне в институция, която само препраща.
Показва как сигнал, който трябва да бъде аларма, се превръща в документ.
Показва как детето, което трябва да бъде в центъра, остава извън фокуса.
Показва как една институция може да изглежда активна на хартия, но да бъде напълно пасивна по същество.

И когато институциите мълчат, фактите говорят сами.

Историята със СПГ „Княгиня Евдокия“ показва не само проблем в едно училище. Тя показва проблем в системата за закрила на детето. Показва как институция, създадена да защитава, може да се превърне в институция, която само препраща. Показва как сигнал, който трябва да бъде аларма, се превръща в бюрократичен документ. Показва как детето, което трябва да бъде в центъра, остава извън фокуса. И показва как една институция може да изглежда активна на хартия, но да бъде напълно пасивна по същество.

Заключение: Когато институцията за закрила отказва да защити

Случаят със СПГ „Княгиня Евдокия“ разкрива не просто пропуск, а дълбока системна деформация в работата на Държавната агенция за закрила на детето. Вместо да бъде първата институция, която влиза в ситуацията, ДАЗД остава извън нея. Вместо да провери фактите, предупреждава училището. Вместо да защити детето, защитава процедурата. Вместо да действа, препраща.

Така сигналът, който трябваше да бъде начало на разследване, се превръща в документ, който сменя входящи номера, но не променя реалността. Детето остава в същата стая, на същия тесен чин, в същия риск. А институцията, която по закон трябва да бъде щит, се превръща в пощенска кутия.

Това не е административна грешка. Това е отказ от закрила. Отказ от действие. Отказ от отговорност. И най‑тежкото – отказ от детето. Когато институцията, създадена да защитава, предупреждава училището вместо да го провери, тя му дава време да подготви версия, да подреди документи, да изчисти следи, да създаде удобен разказ. И точно това се случва.

Историята със СПГ „Княгиня Евдокия“ показва как една институция може да изглежда активна на хартия, но да бъде напълно пасивна по същество. Как сигнал, който трябва да бъде аларма, се превръща в бюрократичен жест. Как детето, което трябва да бъде в центъра, остава извън фокуса. И как, когато институциите мълчат, фактите говорят сами.

Виж Част 4 от разследването тук.

Виж Част 6 от разследването  тук.

За още истории и подкрепа посетете фейсбук групата „Помощник – Истории и решения“: https://www.facebook.com/groups/pomoshtnik

Ако и други хора са попадали в подобна ситуация или смятат, че са жертва на системен произвол, могат да изпратят своя случай на pomoshtnikeu@gmail.com. Екипът на платформата разглежда всяка история и дава гласност на проблемите, които институциите отказват да видят.