Писмата на ДАЗД по случая със СПГ „Княгиня Евдокия“ разкриват институция, която вместо да проверява, препраща; вместо да защитава, се самоизключва; вместо да действа, мълчи. Формалните уведомления и липсата на реални проверки превръщат органа за закрила на детето в бюрократичен посредник, а не в защитник — оставяйки детето и родителя сами срещу системата.
Случаят със СПГ „Княгиня Евдокия“ разкрива как ДАЗД не извършва проверка, не изисква доказателства и не защитава детето, а само препраща сигнали между институции. Анализът показва отказ от действие, институционално мълчание и пропуснати правомощия в система, която би трябвало да поставя детето в центъра.
Сигналите за СПГ „Княгиня Евдокия“ разкриват как район „Изгрев“ системно препраща жалби без проверка, без контрол и без действия. Вместо да защити детето и да провери средата, общината се превръща в административен филтър, който само прехвърля отговорността към РУО. Статията анализира институционалното мълчание, липсата на реакция и последиците за родителите и учениците.
Официалният отговор на СПГ „Княгиня Евдокия“ изглежда като стандартна административна кореспонденция, но зад подредените точки и описания на квадратни метри, мебели и процедури се разгръща друга картина. Училището изгражда версия, в която всичко е изрядно — светла стая, нови чинове, рампи, вентилация, процедури за видеозаписи. В тази версия няма място за тесния 13‑ти чин, за прегърбеното дете, за претъпканата стая или за думите „не можех да дишам“. Вместо конкретика за случилото се, писмото предлага витрина от общи твърдения за безопасност и приобщаване, докато реалните факти остават извън кадър.
Част 2 разкрива как РУО София‑град отхвърля доказани проблеми в СПГ „Княгиня Евдокия“ – от 13‑тия чин и пренаселената стая до липсата на адаптации за ученик със СОП, въпреки снимки, чатове и съдебно решение.
Нямате артикули в количката.
